Стартира програмата за ВЕИ инсталации за МСП и батерии за съхранение на енергия

Бизнесът в България може да получи от 75 хил. лв. до 1 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ВЕИ инсталации и батерии за локално съхранение на енергия. Програмата е по Плана за възстановяване и устойчивост. Старт на програмата беше даден от Министерството на иновациите и растежа, а фирмите могат да подават документи до 16:30 ч. на 15 май 2023 г.

Общият бюджет на мярката е 200 млн. лв. Тя е насочена към към микро-, малки, средни фирми и дружества с до 3000 служители от различни икономически сектори, които искат да изградят свои нови ВЕИ инсталации в комбинация с батерии за локално съхранение на енергията.

Максималният размер на средствата, които може да получи една фирма, зависи и от оборота ѝ. Микропредприятията могат да получат до 90% от средния оборот за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., а предприятия с до 3000 души персонал могат да получат до 10% от средногодишния си оборот.

В случай, че кандидатът е заявил финансиране, което надвишава максимално допустимия размер, оценителната комисия ще извърши корекция в предложения бюджет.

Мярката е насочена само към слънчева фотоволтаична енергия и има като задължителен елемент придобиването и на съоръжения за съхранение под формата на батерии. Очакваният ефект от мярката е ускоряване на прехода към климатична неутралност чрез подобряване на енергийната ефективност и независимост на предприятията в страната. Инвестициите ще помогнат на компаниите да намалят разходите си и да станат по-малко зависими от свободния пазар на електроенергия.

Микро и малките предприятия могат да получат по програмата до 50% от стойността на проекта за изграждане на ВЕИ инсталации и батерии за съхранение на енергия. Средните предприятия могат да получат до 45% от стойността на проекта, ако са в Югозападния район на страната, където влиза София, и до 50%, ако са в останалата част на страната.

За по-големите предприятия помощта в Югозападния район е до 35%, а в останалата част на страната – до 45% от стойността на проекта. Очакванията на министерството са интересът към мярката за предоставяне на средства да бъде изключително голям.

Със средствата по програмата фирмите могат да изграждат мощности до 1 MW. Но мощността на ВЕИ инсталацията не може да надвишава повече от два пъти размера на предоставената мощност от съответното електроразпределително дружество.

Фотоволтаичната система с батерия трябва да бъде върху сграда или имот, изцяло собственост на кандидата. Токът от тези системи ще може да се използва единствено в рамките на конкретното производство, без да може да бъде продаван през първите пет години от изграждане на фотоволтаичната система.

Документите се подават електронно през системата ИСУН 2020. В същата платформа до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване могат да се задават въпроси по условията.

Може да инсталират мощности до 1 MW за собствено потребление:

1. Микро предприятия:
   Предприятия, които имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 10 души и годишен оборот, който не превишава 3,9 млн. лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3,9 млн. лв.
2. Малки предприятия:
   Предприятия, които имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 души и годишен оборот, който не превишава 19,5 млн. лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19,5 млн. лв.
3. Средни предприятия:
   Предприятия, които имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души и годишен оборот, който не превишава 97,5 млн. лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 млн. лв.
4. Малки дружества със средна пазарна капитализация:
   Предприятия със средносписъчен брой на персонала до 499 служители и чийто годишен оборот не надвишава 100 млн. евро или чийто годишен баланс не надвишава 86 млн. евро.
5. Дружества със средна пазарна капитализация:
   Предприятия, които имат до 3000 служители, като са взети предвид всички отношения на партньорство и свързаност с други предприятия.

На какви условия трябва да отговарят кандидатите?

1. Да са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите или да са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава-членка на Европейското икономическо пространство. Клонове на юридически лица, регистрирани в България, не могат да участват в процедурата.
2. Да са регистрирани не по-късно от 31.12.2019 г.
3. Да са микро-, малки и средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация или дружества със средна пазарна капитализация.
4. Да са реализирали нетни приходи от продажби за 2021 г. в зависимост от категорията на предприятието – кандидат:
   Микропредприятие – над 80 хил. лв.
   Малко предприятие – над 200 хил. лв.
   Средно предприятие – над 800 хил. лв.
   Малко дружество със средна пазарна капитализация или дружество със средна пазарна капитализация – над 3 млн. лв.
5. Да са заявили подкрепа за основната си икономическа дейност.

Кой не може да кандидатства?

1. Предприятия с основна икономическа дейност “Селско, горско и рибно стопанство”, “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, “Финансови и застрахователни дейности”, “Държавно управление”, “Дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление”.
2. За да няма припокриване на мярката с Програмата за развитие на селските райони, подкрепа по процедурата не могат да получават кандидати, които са:

– микропредприятия със седалище или клон на територията на селски район и са заявили за подпомагане дейности по предложението за изпълнение на инвестиция.

– с основна икономическа дейност е в областта на преработката и/или маркетинга на горски продукти. Има изключение за производство на пелети от дървесни отпадъци и за производство на несглобени дървени паркетни дъски.

– микро-, малки и средни предприятия, осъществяващи инвестиции в селските райони, свързани с преработка и/или маркетинг на селскостопански продукти в неселскостопански продукти извън посочените в специално приложение, в което например влизат месо, млечни продукти и зърнени продукти.

– предприятия, чиято основна икономическа дейност е: “Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия”; “Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия”; “Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия”; “Производство на растителни и животински масла и мазнини”; “Производство на мляко и млечни продукти”; “Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти”; “Преработка на кафе и чай”, ограничението се отнася само, когато дейността на кандидата е свързана с производство на билков чай (мента, върбинка, лайка и други); “Производство на хранителни подправки и овкусители”; “Производство на готови храни за животни”; “Производство на вина от грозде”; “Производство на други ферментирали напитки”.

3. Предприятия, както неправомерно са получили пари от фондовете на ЕС.

Максимален размер на финансирането

Максималният размер на заявеното безвъзмездно финансиране не трябва да надвишава:

1. За микропредприятия:
   90% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
2. За малки предприятия:
   60% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
3. За средни предприятия:
   25% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г.;
4. За малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация:
   10% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

70 млн. лв. за компании в сферата на услугите

Повече финансиране ще има за индустрията.

Предвидено е средствата по програмата да бъдат разпределени, като 23 млн. лв. са за микропредприятия, 61 млн. лв. за малки предприятия, 60 млн. лв. за средни предприятия, а 56 млн. лв. за малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация.

130 млн. лв. са предвидени за индустрията, където влизат – “Добивна промишленост”, “Преработваща промишленост”, “Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” и “Строителство”. А 70 млн. лв. са за сектора на услугите, където влизат – “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, “Транспорт, складиране и пощи”, “Хотелиерство и ресторантьорство”, “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, “Операции с недвижими имоти”, “Професионални дейности и научни изследвания”, “Административни и спомагателни дейности”, “Образование”, “Хуманно здравеопазване и социална работа”, “Култура, спорт и развлечения” и “Други дейности”.