Обсъждат Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.
По Стратегическия план България ще усвои над 16 млрд. лв. в рамките на програмния период. Проблемите на аграрния сектор се обсъждат на Национален земеделски форум. Събитието има за цел да събере браншовите организации от земеделския сектор на дискусия по проблемите на българските фермери. Идеята за него се е зародила в Брюксел по време на срещата на еврокомисаря по земеделие с представители на българската земеделска общност.
Акцент в разговорите ще бъде Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и публикуваните от Европейската комисия бележки по проекта на документ. Планът ще има ключово значение за развитието на българското селско стопанство през следващите години. Общественото обсъждане на Стратегическия план не беше проведено в първоначално предвидения вариант.
Голяма част от земеделската общност се чувства недостатъчно информирана за българското предложение. Затова и сега фермерите искат да се включат при доработването на документа. Земеделският форум няма политически амбиции и на него не са поканени политици и държавни чиновници, за да може фермерите свободно да формират позиция, която ще изпратят директно в Брюксел.
Форумът се провежда при закрити врати, а за представителите на медиите в хотел Калиста, Старозагорски минерални бани.
НСИ: ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ СЕ ПРОСТИРАТ НА НАД 54% ОТ ПЛОЩТА НА БЪЛГАРИЯ
Урбанизираните територии обхващат близо 5 133.2 кв. км, или 4.62% от територията на България, сочат още данните на НСИ
Към края на миналата година територията на България е 110 996.84 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 54.60%. Изчисленията са на Националния статистически институт на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната.
Следват горските територии – 33.13% от общата площ на страната.
Урбанизираните територии обхващат близо 5 133.2 кв. км, или 4.62% от територията на България, сочат още данните на НСИ.
най-висок дял горски територии може да се похвали област Смолян, където 69.49% от областта е заета от гори (2 227.53 кв. км.).
Що се отнася до площ обаче, първенец е област Благоевград. Там горската територия се равнява на 3 325.04 кв. километра (дял от 51.48% от площта на областта).
Най-големи по площ са земеделските територии в област Бургас, където заемат 3 786.35 кв. километра (48.91% от площта на областта). Най-високият дял обаче е в област Плевен, където 79.90% от територията на областта е заета от земеделски земи (3 717.29 кв. км.). Област Добрич се нарежда на второ място, както по-най-голяма площ на земеделските територии (3 728.29 кв. км.), така и по най-висок дял от територията на областта (79.08%).
най-висок дял горски територии може да се похвали област Смолян, където 69.49% от областта е заета от гори (2 227.53 кв. км.).
Що се отнася до площ обаче, първенец е област Благоевград. Там горската територия се равнява на 3 325.04 кв. километра (дял от 51.48% от площта на областта).
Най-големи по площ са земеделските територии в област Бургас, където заемат 3 786.35 кв. километра (48.91% от площта на областта). Най-високият дял обаче е в област Плевен, където 79.90% от територията на областта е заета от земеделски земи (3 717.29 кв. км.). Област Добрич се нарежда на второ място, както по-най-голяма площ на земеделските територии (3 728.29 кв. км.), така и по най-висок дял от територията на областта (79.08%).
Най-високият дял на урбанизирана територия се отчита в София (столица), където близо една пета от областта, или 19.03% е заета от урбанизирани територии (255.66 кв. км.). Що се касае площ обаче, първенец е Пловдив с 327.47 кв. км. урбанизирана територия (5.49% от площта на областта).
Цената на земеделската земя?
Продължаващата от няколко години тенденция за поскъпване на земеделските земи и рентите в България беше потвърдена и през 2021 г.
В три области на страната средната цена надхвърля 1500 лева за декар, а на сделките с ниви у нас е нараснала с 14.4% на годишна база до 1192 лева за един декар, сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 година.
Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1184 лева за декар, а на сделките между юридически лица – 1133 лева.
Най-скъпа земеделска земя у нас е област Добрич, където средната цена на сделките за ниви достига 2 068 лева за декар. За сравнение, средната цена в областта през предходната 2020 година е възлизала на 2001 лв/дка.
На втора позиция се нарежда област Монтана със средна цена по сделките за ниви от 1547 лв/дка. Средната цена скача около 50% спрямо 2020 година, когато нивото е достигало 1073 лв/дка.
На трета позиция по най-скъпа земеделска земя у нас е област Силистра, където през миналата година средната цена по сделките за ниви е възлизала на 1530 лв/дка. За сравнение година по-рано средната цена е била 1452 лева.
На дъното по най-ниски средни цени по сделки за ниви през 2021 година се нареждат областите Перник (120 лв/дка), Хасково (489 лв/дка) и Габрово (548 лв/дка).
