Анализ за състоянието на малки и средни предприятия (МСП)

Дата: 2021-01-27

Проучване на Прайсуотърхаус Купърс България за МСП през 2019-2020 г.

През 2018 г. относителният брой на малките и средни предприятия / МСП/ възлиза на 99,8% от всички предприятия. Те осигуряват 75,7% от общата заетост в България.

През 2018 г. добавената стойност на българските МСП по факторни разходи е 38,3 млрд. лв. и представлява 65,3% от общата добавена стойност в икономиката. През периода 2008-2018 г. се наблюдава ръст от 69,6%, като най-големият напредък се отнася до добавената стойност на микропредприятията (110,2%).
През 2018 г. приходите на МСП нарастват до 205,3 млрд лв., с дял в общите приходи на страната от 69.7%. Увеличение отчитат и разходите за МСП, които през 2018 г. достигат 192,1 милиарда лева.
През периода 2008-2018 г. се наблюдава постепенно и устойчиво развитие в „Преработващата промишленост“
През 2018 г. регионалното разпределение на МСП в страната е неравномерно. Най голям брой МСП има в Югозападен район (39,5% от всички МСП), докато в Северозападен и Северен централен район дяловете им възлизат съответно на 7,0% 8,8%.
През периода 2008-2018 г. динамиката на броя на предприятията показва задълбочаване на регионалните неравенства в развитието на МСП. Най-голямо увеличение на броя МСП се наблюдава в Югозападен (51,5%) и в Южен централен район (29,1%), а май- малко – в Северен централен (0,5%) и в Северозападен район (3,0%).
През 2018 г. над една трета (38,5%) от всички МСП с едно или повече заети лица във всички сектори (с изключение на „Селско стопанство“, „Търговия“ и „Транспорт“) се намират в област София-град и близо още една трета (29,1%) – в междинен ръст на броя на предприятията в дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Професионални дейности и научни изследвания“.
През периода 2012-2017 г. се наблюдава положителна тенденция в броя на новосъздадените предприятия, който варира между 45 и 50 хиляди годишно и възлиза на 48,1 хиляди през 2017 г.
През периода 2015–2018 г. се наблюдава положителна тенденция в обществените нагласи към предприемачеството. Процентът на пълнолетните българи, които считат предприемачеството за добър кариерен избор нараства от 52,9% през 2015 г. до 62,6% през 2018 г.
В сектора на чистите технологии има нови стартиращи предприятия, които работят в перспективни области на кръговата икономика.
Регистрирането на фирма в България е сравнително лесно, а разходите за това, както и изискването за минимален капитал са ниски. Подобрена е ефективността на Търговския регистър и централизираната електронна база данни по отношение на търговските регистрации, консолидираните регистрационни процедури и премахнатите регистрационни формалности. Най-много фирми има в областите Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград. Останалите 35,2% са разпределени в другите 23 области на страната. По този начин, всеки NUTS-2 район (дори и добре развитите) включва значително по-слабо развити райони на ниво NUTS-3.
Българската предприемаческа екосистема е все още незряла. Концентрация на организации за подкрепа, като бизнес инкубатори, научни и технологични паркове и споделени работни пространства, има главно в София, Пловдив и Варна, а участието на научноизследователските институти и университети в активните индустриални клъстери е слабо.
Отчетените от България стойности на предприемаческа активност в начална фаза са под средното европейско ниво– през 2018 г. ПАНФ в страната достига 6,0% и продължава да е под средноевропейската стойност от 7,64%.
МСП продължават да смятат, че процедурите за кандидатстване за финансиране по европейски и национални програми са трудни и времеемки.
Българските семейни предприятия, които представляват около 30% от всички МСП, нямат пълна готовност да планират и управляват процеса по наследяване. По отношение на достъпа до финансиране, МСП в България имат на разположение различни варианти, свързани със собствен капитал и дългово финансиране. В справочниците към Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (SBA) достъпът до финансиране е единственият показател, чиито резултати са над средното европейско ниво и който отчита значително подобрение след 2008 г.
Наблюдава се цялостно повишаване на конкурентоспособността на МСП през периода 2012-2020 г., като дяловете на МСП с дейности по иновация, интернационализация, ИКТ и РЧР нарастват.
През 2020 г. съвсем малък процент предприятия са имали лесен или много лесен достъп до финансиране (4,1%), а 64,2% отчитат проблеми в тази насока93.
По отношение на достъпа до пазари МСП не разполагат с необходимите умения и компетентности за провеждане на проучвания на пазарите за износ, нито пък със съответните финансови и информационни ресурси.
Според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) България е на последно място по интеграция на цифровите технологии (въз основа на показатели, свързани с дигитализацията на бизнеса, електронната търговия и електронното споделяне на информация) и на предпоследно място по използване на интернет сред всички държави-членки на ЕС.
МСП продължават да изпитват затруднения поради слабо развитото електронно управление, особено на регионално и местно ниво, липсата на информация за новоприето законодателство и неговите последици за МСП, както и затруднената комуникация с различни административни органи.
Ресурсната и енергийната ефективност на българската икономика са много ниски и страната е на последно място в Европа по екологични иновации. Промяната на предприемаческата култура и нагласите към предприемачеството (и постепенният преход към положителни нагласи) могат да създадат стимулираща среда за започване на предприемаческа дейност от повече граждани.
През периода 2019-2020 г. почти всяко трето МСП се самоопределя като участник в технологично предприемачество (31,9%). Приблизително един на всеки десет предприемачи смята, че участва в дигитално предприемачество (11,4%). Академичните и зелените видове предприемачество обаче се характеризират с много по-нисък процент – 6,5%95. Потенциал за започване на такъв вид дейност може да предложи преходът към по-екологична, дигитална и устойчива икономика.
Тъй като най-малко използваният метод на финансиране е рисковият капитал (използван от 4% от МСП в България в сравнение с над 10% в ЕС-28), той може да бъде допълнително стимулиран.
Изоставането на България по отношение на осигуряването на пазарни условия, култура и институции, формирането на човешки капитал, дигитализацията на бизнеса и обществото и създаването на знания и мрежови режими на работа може да забави развитието на МСП.
Липсата на коучинг и менторство и улесняването на достъпа до мрежи под формата на услуга, предоставяна от инкубаторите, може да застраши резултатите от работата на МСП.
По отношение на достъпа до финансиране и по-ниското ниво на финансиране, опасението от отказ на заем кара множество предприятия дори да не опитват да кандидатстват за банково финансиране.
Участващите МСП в процедури за обществени поръчки са около 21,0% (в сравнение с 32,0% средно за ЕС), а делът на МСП в общата стойност на възложените обществени поръчки е 32,6% (при 51,3% средно за ЕС). Наличието на 45% МСП износители, които отчитат износ, състоящ се от стоки с висока добавена стойност, е показателно за потенциала за по-голям достъп до пазари.
Онлайн износителите за ЕС представляват малка част от предприятията – 3,4%, при средна стойност от 8,4% за ЕС. Делът на българските МСП, които извършват онлайн продажби, е 5,5%, в сравнение с 16,6% за ЕС, което е показателно за големите възможности за развитие.96
Средно едно от пет МСП (19,8%) е участвало в международни търговски изложения и панаири през 2019 г.
Националната стратегическа рамка създава възможности за кръгова икономика и за разработване на пилотни дейности на МСП в тази сфера.
Тъй като България все още изостава по отношение на напредъка в постигането на индикативната национална цел за енергийна ефективност до 2020 г., целевите мерки и инвестиции биха могли да разкрият огромен потенциал за икономии на енергия и ресурси в промишления, транспортния и жилищния сектор. Съществуват възможности за прилагане на политики за енергийна ефективност и/или инструменти за управление по околна среда (като Схемата за управление по околна среда и одит) от страна на МСП.
Едни от основните пречки пред интернационализацията на МСП в ЕС са: високата цена на достъпа до външни пазари, проблеми с недостатъчни финансови ресурси, затруднен достъп до информация, липса на подкрепа от публичните институции, и пречки, свързани с транспортната инфраструктура и транспортните услуги.
МСП страдат от липсата на развити ИКТ умения на човешките ресурси и определят наличието на квалифициран персонал като дългосрочна пречка пред своето развитие.
Възможностите на новите бизнес модели в кръговата икономика не се използват в достатъчна степен и управлението на отпадъците продължава да бъде предизвикателство (Доклад за България в рамките на Европейския семестър 2019). Българските МСП възприемат екологичните мерки и действия като разход, а не като възможност.
Делът на МСП, които произвеждат зелени продукти или предоставят такива услуги, е все още под средния за ЕС, което предполага потенциал за растеж в тази насока и възможности за използване на зелени маркировки (Екомаркировката на ЕС или равностойни на нея).
Преодоляването на информационните пропуски и потребности на МСП и въвеждането на стратегическо планиране и проучване на пазара в техните практики може да насърчи тяхната конкурентоспособност.

Стойностите не отчитат въздействието на COVID-19.

Последни публикации