2023 г. по-добра от 2022 г. за еврофондовете
2023 г. по-добра от 2022 г. за еврофондовете и Плана за възстановяване, но…
България започва 2023 г. по-добре, отколкото 2022 г. В началото на миналата година не беше одобрена нито една европрограма, нито Планът за възстановяване и свежо европейско финансиране бяха влизали в икономиката от поне две години насам.
Годината свърши с одобрение на Плана за възстановяване, както и на всички европрограми. Беше получено и първото, най-голямо плащане – 2.7 млрд. лв. Бяха отворени и първите процедури за финансиране на бизнеса, а в близките месеци предстоят и много други, включително санирането на жилищни сгради, соларни панели за домакинствата и т.н.
Но! По Плана има комплект от закони, които трябва да бъдат приети или променени и без които следващи плащания няма какда има.
Второто плащане в размер на 724 милиона евро е планирано за първото тримесечие на 2023 г. По него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 са инвестиционни мерки. Около една трета от тези цели са свързани с промени в законите, т.е. с работата на Народното събрание.
Дори ако приемем, че се стигне до правителство и устойчив парламент, някои от обещаните от страната пред Брюксел промени може да не срещнат широка подкрепа. Например идеята за либерализация на цените на електроенергията или затварянето на въглищните централи.
В документа България се е ангажирала да намали с 40% емисиите от тях до 2026 г. и да ги затвори напълно до 2038 г., което, обяснимо, не среща широка подкрепа. Това може да отложи следващите траншове.
През 2023 г. по плана ще се пуснат поръчки или ще бъдат избрани изпълнители по повечето от заложените проекти – от новите влакове, през фондовете за бизнеса, до инсулт центровете. Това значи нови милиарди левове, които България след това ще покрие от собствения си бюджет, ако се наложи да се връщат всички плащания по плана заради неизпълнените ангажименти.
Пари заради въглищата вече се губят. В края на 2022 г. три области в страната – Перник, Кюстендил и Стара Загора, загубиха общо 200 млн. лв. , защото териториалните планове за преход от въглищата към нови форми на заетост и енергия не се случиха. Засега новият срок е януари. Но освен парите се губят и възможности за модернизация.
За разлика от Плана за възстановяване, при оперативните програми ситуацията е доста по-ясна. Като цяло разчетите са готови и остава да се започне разплащането. Ако приемем, че всички срокове се спазят, тази година предстои отварянето на плащания по всички програми, включително първите финансирания на общински проекти от 2019 г. насам.
